"Поети в кадър": Крис Енчев

„Поети в кадър“ продължават вдъхновения си път към сърцата на читателите. Гост на следващото издание ще бъде Крис Енчев - философ и поет. Надяваме се да чуем както „словесните му бижута“ от книгата "Очакваното неочаквано (логии)", така и нови стихове.

Началото е в 19:00 часа на 14 април в Читалище.то. Не го пропускайте, защото после ще ви разказват и ще съжалявате! ;)

Кристиян Енчев е роден на 2 октомври 1968 г. в София. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, понастоящем работи в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Има две публикувани монографии по философия. Редовен участник в различни арт събития. През 2014 излиза дебютната му стихосбирка „Очакваното неочаквано (логии)”.

Преди участието си в „Поети в кадър“ той отговори на няколко въпроса специално за приятелите на Читалище.то:

Какво за теб е поезия?
Късото съединение, пробивът в сърцевината на обичайното; непредсказуемият, непредзададен пристъп между думи и образи, играта между тях.

Кога думите стават поезия?
Когато се „пукнат“ и отворят за едно „казване повече“.

Кога започна да пишеш?
Не съм сигурен. Не мога да посоча дата, но същинското, осъзнато търсене на поетичен израз сякаш израсна от философски контексти, от игри на думи, от опити една фраза да претърпи трансформации и преобръщания.

Какво четеш?
Не се ограничавам в четенето до определен жанр, въпреки че голяма част от времето ми минава в четене предимно на философска литература. Бих изредил няколко отдавна или отскоро станали ми любими със свои произведения автори – наши и чужди, принадлежащи към различни жанрове: Валентин Канавров, Боян Манчев, Дарин Тенев, Георги Рупчев, Стефан Иванов, Иванка Могилска, Имануел Кант, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Пол Рикьор, Рьоне Шар.

А какво обичаш да препрочиташ?
Ето част от книгите, които имам навик да препрочитам: „По пътя“, „Синята брада“, „Пилето“, „Майстора и Маргарита“, „Критика на чистия разум“, „Критика на способността за съждение“, „Живата метафора“.

Поезията – самотно занимание или споделяне?
И двете.

Какво искаш да оставиш след себе си?
Усмивки, вдъхновения, разчупване на стереотипи.

Ето и едно стихотворение, с което да "подгреем" преди събитието:

покрай Силвия Чолева
(нещо като ехо в дробовете)

eла да пием
от разпенена на две
опашка на русалка
ножът отразява водата
водата отрязва ципата
дъхът е сферичен
в едната посока
лекотата му замъглява
инвалидна количка