Доника Ризова: Качествeната журналистика задава въпросите, които вълнуват хората

Остават броени дни до срещата ни в Русе на тема  "Медиите и твоят живот. Регионалните медии между качествената журналистика и сензациите". Дискусията ще засегне важните аспекти на медийното пространство у нас и качеството на информацията, която получаваме. Не я пропускайте, намислете своите въпроси още сега!

Днес ще ви представим Доника Ризова - вторият експерт, който ще говори на събитието на 25 април в дома на приятелите ни от Културен център BH, Русе.

Доника Ризова e експерт „Връзки с обществеността“ на медийна група Bulgaria ON AIR и автор и водещ на предаването „Медиите ON AIR“. Започва кариерата си като репортер, а по-късно e и главен редактор в „Българското национално Дарик радио“.  

Тя активно се ангажира с образователни и социални кампании на Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria и медийна група Инвестор, тъй като вярва, че важна мисия на медиите е не само да информират и забавляват, но и да образоват и показват добрия пример.

Доника Ризова е носител на наградата "Златното перо" на СБЖ за 2011-2012 година в раздел "Електронни медии - телевизия". През 2014 година е сред номинираните журналисти за наградата "Заедно" на Фондация "Работилница за граждански инициативи", а година по-късно предаването бе отличено с плакет "Про култура", за подпомагане на достъпа на младите хора до културни събития и теми.

Вашето определение за качествена журналистика? Има ли я в България?
Разбира се, че я има. Качествeната журналистика задава въпросите, които вълнуват хората, а не тези, които са договорени с пиарите. Журналистиката не бива да бъде претенциозна, да бъде неразбираема в желанието си да се представи „на високо ниво“. Тя трябва да бъде в полза на информираността на хората, но и задължително да им показва всички гледни точки, да дава „добавена стойност“ на новината с прогноза или анализ на тенденции. Цялата картинка, даже рисувана понякога от наивист.

На какво се дължи състоянието на медийната среда в България?
България е на 113-то място по свобода на словото сред 180 държави, участвали в проучването на световния „Индекс на свободата на пресата за 2016 г.“ на „Репортери без граници“. Лидер е Финландия за шеста поредна година. Надявам се, отговорих на този въпрос.

Какви са разликите между медиите на национално и регионално ниво?
Медиите на национално ниво често смятат, че София е България. Регионалните медии знаят, че това съвсем не е вярно.

Пред какви предизвикателства е изправена регионалната журналистика в България?Пред липсата на подготвени кадри. Младите колеги предпочитат столицата или да станат кореспонденти на национални медии. Или да работят като кореспонденти и да съвместяват работа в регионална медия, което често е натоварващо. Според мен като бивш главен редактор на Дарик радио Враца, основното предизвикателство са свитите рекламни пазари и „конкуренцията“ между кметовете за достъп в новините само по „подходящ повод“.

Защо жълтите медии получават повече внимание от тези, които се опитват да правят качествена журналистика?
Защото никога няма да престанем да бъдем любопитни повече от границата на добрия вкус. За жалост, кой с кого спи, с кого се кара, от кого краде ще ни интересува и утре. И жълтата журналистика ще я има – дали само онлайн, където няма все още правна рамка, или на съседната маса, където местната клюкарка преразказва чутото... все едно. Разликата е в мащаба. И в щетите.

Достатъчно взискателни ли са потребителите на медии и от кого зависи промяната на средата към по-добро?
От всеки човек зависи. Имаме дистанционно в ръка, имаме левчето си за вестник, достъп до форумите в интернет. С тях гласуваме.

Какво може да се направи, за да се подобри медийната грамотност в обществото ни?Реалити за журналисти? Защо не.

За повече информация следете фейсбук страницата на събитието и Читалище.то.