Знаете ли колко умения са нужни, за да се направи хубава баница и да се посрещнат гости? Какво е общото между правенето на баница, предприемачеството и интернет в отношенията с децата? На пръв поглед несъвместими неща, но интервюто ни с Мира Кръстева и нейният подход в помощ на родителя показва друго.
Мира Кръстева е предприемач, родител и създател на Занимавки - Детският календар на България (www.zanimavki.bg), член и съмишленик на Читалище.то. Живяла е във Великобритания със семейството си, а в Ирландия се насочва към съвременните форми за разширяване на знания и умения. Преди семинара Мира сподели защо е важно да разширим хоризонтите на образованието и да ползваме интернет и технологиите за по-добро общуване родител-деца.
Какво ти носи работата с и за деца?
Темата за технологиите ме интересува живо и реших да направя тази серия семинари, за да помогна чрез моя опит на други родители. Преди да стана родител имах само една гледна точка – тази на възрастния „потребител“. От края на миналия век технологиите, софтуерът и достъпът до Интернет се развиват толкова бързо, че дори да сме успели да вървим в крачка, появата на „малки потребители“ и лекотата да намериш всякаква информация са цял нов свят.
Аз съм част от онова поколение, което Интернет намери в края на тийнейджърските години и реално няма други родители, които да са минали по този път и да знаят как да наместят Интернет в семейството си „правилно“. Ние откриваме как става това с помощта на собствен опит, професионален интерес, интернет (!) и вече съществуващите учебни материали по темата.
Аз виждам технологиите и Интернет като едно от измеренията в общуването родител-деца. Те не заместват гушкането, четенето на книга, пеенето на песнички, играенето с пясък, ходенето на кино. Те дават възможност да правим доста неща по-бързо, дистанционно, по-различно, с повече хора.
Преди година и половина направих един мини семинар за родители за онлайн инструментите, които ми помагат и обогатяват общуването при възпитанието на децата. Последва лекцията ми на конференцията Digital KidZ, на която много родители попитаха дали мога да споделя това, което успях да вместя в 30 минути, в различен формат.
В този смисъл, аз не „работя“ с деца, но с този семинар искам да споделя и поощря съвременните родители да познават различни инструменти, които да улеснят нещо в ежедневието им. Да им покажа как могат да стигат до неща, които да правят заедно с децата си с помощта на технологиите, да знаят как да търсят и комуникират по-ефективно в мрежата, за да обогатяват живота на децата си и семейния живот като цяло.
Какво ще научат родителите на този семинар?
На първо място, според мен, трябва да познаваме децата си добре. Трябва да знаем техните предпочитания, таланти, характер – кое истински ги влече, кое ги затруднява, как общуват, какъв темперамент имат, дори дали са по-активни сутрин или вечер. Едва след това можем да подберем подходящите технологии и инструменти, които да допълват картината. Технологиите са интегрална част от настоящия живот и ще стават още по-важни в бъдеще. Важно е да ги познаваме в степен да сме адекватни, да ползваме хубавите неща и да не се занимаваме с излишните или неподходящите. За някого това може да означава много задълбочено познаване, за други може да е три полезни съвета.
Целта на семинара е да акцентира върху хитринки, интересни и полезни сайтове, платформи, дейности и приложения, конкретно свързани с общуване, въображение, откривателство, систематизиране на информация, проверка на информация, предпазване от тормоз, учене и проверка на знания, творчество и други. Какво е мястото на предприемачеството във възпитаването на деца?
Предполагам, този въпрос идва от факта, че самата аз съм предприемач и всъщност този семинар е такъв проект. Аз съм от двете страни на предприемачеството: самата аз съм предприемач, но също така изследвам предприемачеството в България и по света като част от екипа на Глобалния предприемачески мониторинг. Освен че правя предприемачество, знам защо и в какви условия се случва.
Като родител е важно да можем да покажем на децата отношение към предприемачеството като решение на проблем, намиране на възможност и способност да събираш екип с нужните умения. Да можеш да им покажеш за какво са парите, как се генерира добавена стойност, защо да сбъркаш не е страшно, а полезно.
Например, като при правенето на баница: какво става ако объркаш дозата, ако някой е забравил да купи важна съставка. Какво правиш в този момент, когато гостите идват, нямаш съд, фурната грее само от едната страна, спира токът, сложиш сол вместо сода, порцията се окаже малка и/или забравим да намажем тавата с масло.
Това е един битов и опростен пример, чрез който се онагледява как предприемачеството е част от всяка житейска ситуация и трябва да се преценят наличните ресурси, управление на времето, отношенията в екипа, рисковете. Детето свиква да анализира, систематизира, да се съобразява, да носи отговорност и да действа. Това са умения, които ще му помагат във всяка една ситуация.
Друг допълващ метод е детето пряко да участва в нещо, което прави някой от родителите или семейно. Опитът тогава е много реален и уроците остават за цял живот.
Този процес не е самоцелен, а е подход за включване на детето и младия човек. Така, където и да се окажат, ще могат да намерят своето място и призвание. Не знаем след 15 години в какъв свят ще живеем и колкото по-търсещи, експериментиращи, мечтаещи и решителни са децата, толкова по-вероятно е да са участници в промяната около тях, а не просто наблюдатели.
Говори се много как технологиите променят детството, как според теб технологиите могат да се използват за подобряване на образованието и уменията на децата?
Това е една от любимите ми и най-обширни теми. Това е много динамичен и иновативен сектор. Тъй като промяната се случва отскоро, има остра нужда от трансформация на модела от миналия век. Съществуват позабравени успешни практики, които започват да се завръщат - имам предвид учене чрез правене. Тъй като няма дългосрочни данни за ефекта на технологиите, доста хора са скептични или не могат да повярват, че може да се намери баланс в използването им. Според мен, технологиите най-вероятно няма да изчезнат и затова усилията трябва да са насочени към оптимизирането им, балансирането на човешкия фактор и комуникацията.
Какво трябва да се промени в днешното образование, за да е адекватно на света, в който живеем?
Присъствието на технологиите и Интернет носи нови възможности и среда, които ще са норма след по-малко от 10 години. Това обаче е добре да е успоредно с други методи да придобиване и развиване на умения "offline". Децата трябва да могат да играят на дървен шах, да удрят с истинска ракета, да напишат есе на ръка, да изчислят наум сметката, да могат да си сложат веригата на колелото, да си пуснат пералнята, да построят замък от "Лего", да върнат дефектна стока в магазина и много други.
За мен най-важната цел на образоването е да съхрани и развива желанието у детето да знае, прави, търси и иска. Ако това се случва, няма значение как се постига - чрез игра, книга, правене, видео, лекция, компютър или дискусия. Вероятно е съчетание от тези и много други.
А най-голямото предизвикателство е не просто образованието да е адекватно на настоящето, а и на бъдещето – не да се опитва да го предвиди, а да подготви децата да могат да намерят решения и развитие в различна, динамична среда. С този семинар аз се опитвам да подпомогна родителя в тези предизвикателства.
За да присъствате на семинара, е необходимо предварително да закупите билети. Промоционалната цена за ранна регистрация е валидна до 20 часа на 28 март, понеделник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар