понеделник, 30 май 2016 г.

Поети в кадър: Белослава Димитрова

Следващото издание на "Поети в кадър" ще представи Белослава Димитрова и нейната поезия. Началото е 1 юни, сряда, от 19:30 в Читалище.то. Не пропускайте шанса да послушате стиховете й, четени от нея самата, да зададете въпроси или да почетете на свой ред.

Белослава Димитрова е родена през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Дебютира през 2012 година в „Литературен вестник“. Има публикации също така в литературните списания “Страница” и “Гранта”. Нейната първа книга – “Начало и край”, е издадена в края на 2012 година в поредицата „Нова проза и поезия” на издателството на Софийския университет. През 2014 година „Deja Book“ издаде втората книга на Белослава Димитрова  – “Дивата природа”, която беше номинирана за Национална награда за поезия “Иван Николов” (2014) и бе удостоена с едно от двете поощрителни отличия.

Преди да се насладите на живо на нейната поезия, ви представяме нашето блиц интервю и две нейни прекрасни стихотворения:

Какво ти дава писането, което четенето не може?
Дава ми смелостта да споделяш, да застанеш зад думите си и да общуваш по един много странен начин с хората. Сякаш говориш от някаква много дълбока пещера и все пак имаш усещането, че някой те чува.

Кога започна да пишеш?
Пиша от тийнейджър – блед юноша –  силно апатично настроена девойка, та даже от дете май го правя. Все нещо си драсках тайно някъде… Дори върху книги оставях разни послания, ако някой случайно ги открие. С молив :)

Кои са любимите ти поети?
Не мога да изброявам, имам блог, в който качвам любимата си поезия – Форсмажорна. Ако трябва да кажа само едно име, това ще бъде Коста Павлов.

Коя е книгата, която препрочиташ?
Книги с поезия, те затова са създадени. Но много обичам да препрочитам и „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли.

Какво искаш да оставиш след себе си?
Истина.

Марс 2

да си взимаш тази болка обратно
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
нещата отстрани биха били ужасни
виждам всичко крия го
ти си страшна планета избодено яйце
улей по който се стича кръв
болнична мозайка на която се откривам

Косатка

Искам да ти кажа
че аз съм като онези косатки
в басейните които правят номера
с техните треньори
с музиката
пирует след пирует напред назад
завъртане тласък гмуркане
подаване на муцуната
зяпналата паст за риба
да това съм аз
голямото туловище
ти ме милваш ти ме толерираш
безброй балончета във водата
моята младост и нелепост
желанието да ти се докажа
вярата че ще съм сита
загубата на природа


Няма коментари:

Публикуване на коментар