Поети в кадър: Роберт Леви

Продължаване да ви представяме участниците в "Поети в кадър". Дойде ред да чуем стиховете и на създателя на проекта поета Роберт Леви. Мястото на срещата традиционно е Читалище.то, началото е в 19:00 часа на 26 май.

Роберт Леви е роден през 1964 година в София. Завършил е две висши образования в СУ „Свети Климент Охридски“ – Българска филология и Културология. Магистър по български език и литература, по История на българската култура и по Културна/социална антропология. Сменил множество професии, между които общ работник в строителството, оператор на ЕИМ, журналист, преподавател, сценарист, от време на време режисьор. Автор на две поетични книги: „Един от върха на иглата“ (1999) и „Вавилон“ (2006), както и на над 50 сценария за документални филми. Записал заедно с група „Лоши комшии“ авторския албум НЕОН. 

Какво ти дава писането, което четенето не може?
Е, аз не съм Чърчил, който казвал, че винаги, когато иска да прочете нещо хубаво, сяда и си го пише. Четенето и писането са двете страни на една и съща монета. Четеш нещо, което Бог е диктувал на някого; пишеш, когато Бог диктува на теб.

Кога започна да пишеш?
Започнах с „албумна“ поезия тринадесетгодишен, когато започнах с това да свалям момичета. Сериозно започнах малко по-късно, когато се присъединих към българската хипарска субкултура. Интересно е, че не бях единственият поет в нея.

Кои са любимите ти поети?
Искаш от мен дълъг списък, но да пробваме. От чуждестранните – Дилън Томас, Гинзбърг и въобще битниците, френските прокълнати поети – Верлен, Бодлер, Рембо, харесвам Т. С. Елиът. От българските поети – Гео Милев, Вутимски, Иван Пейчев, Далчев, от по-ново време – Георги Рупчев. От най-съвременните – виж списъка на Поети в кадър. В този списък има доста липси – Людмила Миндова, Силвия Чолева, Владо Левчев. Мога много дълго да продължавам...

Коя е книгата, която препрочиташ?
Книгите, които препрочитах, се променяха с времето. Днес по-често препрочитам книги по антропология – моя любима наука.

Какво искаш да оставиш след себе си?
Колкото повече пораствам, толкова по-неусетен ставам. Сигурно искам да оставя идеята, че трябва да си не само творец, но и активен гражданин, да водиш битки заедно с хора като тези, с които съм заедно в Протестна мрежа, Инициативен комитет Гласувай без граници и т. н.

„Поети в кадър“ е?
Поети в кадър също е част от моето наследство. Днес ние не знаем как са звучали гласовете на българските поети, съставящи първата част от списъка ми. Днес, благодарение на мои приятели, сред които продуцента на предаването и целия екип от Травъл ТВ. Те са и мои колеги и приятели в Протестна мрежа. Цялото предаване, както и други мои неща, може да бъде видяно тук.

И за вдъхновениe за предстоящата среща ви предлагаме едно стихотворение на Роберт Леви:

АNADELPHOS DEMOS

Онези, които искаха да стигнат небето
на Вавилон – евреи бяха.
А другите – с други езици – казаха, че знаят пътя.
Четирдесет и още толкова по толкова
пустини
ни очакват.
Защото знаците не ни говорят,
а думите
престанаха да бъдат знаци.
Ще се спасим единствено
ако заченат
непревърнатите в сол
жени.

Очакваме ви!