Представяме ви Вера Орешарова, която тази събота и неделя ще сподели с нас какво я зарежда и как превръща цветове в изящества на 18 и 19 юни по време на работилницата за бижута с билки и смола в Читалище.то.
Откакто се помня, обичам да правя неща с ръцете си, въпреки че бях дълбоко убедена, че моята екстравертност не би ми позволила никога да седя дълго време сама със себе си и да се занимавам с ръчен труд. Нищо подобно, оказа се точно обратното. Оттогава вече никога не казвам никога.
Конкретното начало е преди 5 години. Беше мрачна ноемврийска вечер, когато помолих една приятелка, завършила училището по керамика, да ме научи да работя с глина. Опитът беше отчайващ, но това ме мотивира и започнах да чета и да се уча сама. Много проби, много провали, много открития, много ентусиазъм и много емоции. Така помня началото. Оттогава не се спрях, пробвах какво ли не, но глината и смолата ми станаха любими материали.
Какво ти дава това занимание?
Всъщност устремът ми към ръчния труд е продиктуван от естествената потребност на човека да търси красивото у хората и в средата, която обитава. Може би лишени в тези тежки времена от красота на отношенията, на думите и на обкръжението, се втурваме с още по-голяма дързост и плам да търсим тази красота, за да намерим утеха и спасение и да отговорим на изконния човешки стремеж към съвършенство. Това беше и причината да стигна до работата с цветя и смола.
Каквото и да правех, то никога не се доближи ни на йота до съвършенството, създадено от Твореца. Тогава прагматично взех решение да му стана асистентка и да улавям мигове от светлината и красотата на природата и да ги съхранявам в смола, за да запазя за по-дълго видимо неръкотворното съвършенство, създадено от Него. В замяна на усилието си, получих награда. Тъй като със смола се работи много, много бавно - дни, седмици, а понякога и месец, аз всъщност бях дарена с времето, в което да наблюдавам, да изследвам и да се радвам на това съвършенство. Това време е безценен дар, който никога не получаваш, ако не се посветиш на това.
Всъщност устремът ми към ръчния труд е продиктуван от естествената потребност на човека да търси красивото у хората и в средата, която обитава. Може би лишени в тези тежки времена от красота на отношенията, на думите и на обкръжението, се втурваме с още по-голяма дързост и плам да търсим тази красота, за да намерим утеха и спасение и да отговорим на изконния човешки стремеж към съвършенство. Това беше и причината да стигна до работата с цветя и смола.
Каквото и да правех, то никога не се доближи ни на йота до съвършенството, създадено от Твореца. Тогава прагматично взех решение да му стана асистентка и да улавям мигове от светлината и красотата на природата и да ги съхранявам в смола, за да запазя за по-дълго видимо неръкотворното съвършенство, създадено от Него. В замяна на усилието си, получих награда. Тъй като със смола се работи много, много бавно - дни, седмици, а понякога и месец, аз всъщност бях дарена с времето, в което да наблюдавам, да изследвам и да се радвам на това съвършенство. Това време е безценен дар, който никога не получаваш, ако не се посветиш на това.
Какво е отношението ти към аксесоарите? Колко са важни, как трябва да се носят?
Няма нищо по-естествено от това тези красоти, създадени от Твореца, да станат част от нашия живот. Затова ги превръщам в бижута и те заживяват хармонично с чувствата и емоциите на човека.
Строго погледнато, те са свидетели на нашите най-тежки и най-съкровени моменти в живота. Не трябва да забравяме, че аксесоарите освен, че издават отношението, което имаме към себе си, те често коварно показват и отношението ни към околния свят. Винаги се сещам за Мадлин Олбрайт, която носеше винаги различни брошки на важни делови и дипломатически срещи ... и журналистите винаги по вида на брошката отгатваха позициите, които ще заеме на срещата.
Строго погледнато, те са свидетели на нашите най-тежки и най-съкровени моменти в живота. Не трябва да забравяме, че аксесоарите освен, че издават отношението, което имаме към себе си, те често коварно показват и отношението ни към околния свят. Винаги се сещам за Мадлин Олбрайт, която носеше винаги различни брошки на важни делови и дипломатически срещи ... и журналистите винаги по вида на брошката отгатваха позициите, които ще заеме на срещата.
Какво ще споделиш с нас в работилницата?
На тази работилница искам да споделя как да преодолеем страховете си, че не можем нещо; как да имаме дързостта да експериментираме; как да сме благодарни за красотите, които ежедневно ни се подаряват и как да превръщаме правенето на неща с ръцете си в правене на неща със сърцата си, защото това е нещото, което може да ни направи по-щастливи.
Все още има време да се регистрирате. Таксата за двата дни е 30 лева и може да бъде заплатена на място или по банков път на сметката на Читалище.то.
BG85UNCR70001522207124
BIC: UNCRBGSF
НЧ Читалище.то-2014
Основание: Работилница за бижута
Работилницата ще се проведе на 18 юни от 11 до 13 часа и на 19 юни от 13 до 15 часа. Желателно е да направите предварителна регистрация.
BG85UNCR70001522207124
BIC: UNCRBGSF
НЧ Читалище.то-2014
Основание: Работилница за бижута
Работилницата ще се проведе на 18 юни от 11 до 13 часа и на 19 юни от 13 до 15 часа. Желателно е да направите предварителна регистрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар