четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Роса Виктория Димитрова: Астрономията е начин на живот


Роса Виктория Димитрова е астрофизик и докторант към Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен, БАН и главен инициатор на Астро ателие “Galaxy”, което организира занимания по астрономия за деца. Тя ще изнесе лекция на тема „100 години гравитационни вълни“ на 23 февруари в Читалище.то. Интересът към събитието е огромен и има защо.

От общуването си с Роса разбрахме, че тя е изключително харизматичен събеседник, който „гори“ в работата си и заразява с положителни емоции и любопитство към света. Като плавен преход към вълнуващата лекция, която ни очаква на 23-и, ѝ зададохме няколко въпроса. Ето какво отговори тя:

Какво е да си астроном?
Начин на живот. Ние не сме астрономи от 9 до 5 (или в нашия случай от 5 до 9), не приключваме в петък с възможност да забравим за работното си място през почивните дни.
Всяка ясна нощ телескопите работят, а оттам работата за през светлата част на денонощието нараства, независимо какъв ден от седмицата е. Неусетно това води до случаи като този да застанеш на дълга опашка в магазина и да чакаш търпеливо, само защото в главата ти се е зародила нова идея и искаш добре да я обмислиш.

Променя се и начинът, по който виждаш света около себе си. Хората виждат в звездите и Луната романтика, а миналата година на една конференция колега каза: „ Не ме карайте да гледам небето, защото се сещам колко много работа имам“.

За какво мечтаят астрономите?
Да намерят отговорите на колкото се може повече въпроси, които си задават, и така да създадат и подредят още едно парченце от пъзела, който ни разкрива тайните на Вселената.

От чисто тривиалните неща – да ни стига времето за всичко и добро финансиране.

Защо на учените им бяха необходими толкова години, за да стигнат до доказването на съществуването на гравитационни вълни?
Понякога доказването на една теория отнема доста време, защото е нужно да се разработят и усъвършенстват подходящите уреди за това и да се натрупа достатъчно доказателствен материал. Сега, сто години след описанието им в общата теория на относителността, можем да твърдим, че най-накрая имаме убедителен резултат, доказващ думите на Айнщайн на практика.

Къде са търсени гравитационни вълни и къде са открити?
Насоки за това къде да търсим е дал още самият Айнщайн, а  как сме стигнали до откритието ще разберете подробно на 23 февруари от 19 часа в моята лекция по темата – „100 години гравитационни вълни“

Тогава на съвсем достъпен език ще проследим цялата история от създаването на Общата теория на относителността на Айнщайн до откритието отпреди броени дни и всеки присъстващ ще може да зададе своите въпроси, ако има такива. Надявам се да се получи една ползотворна дискусия!

Каква ще бъде ползата за обикновения човек? Какво може да бъде изобретено в следствие на това откритие?
За обикновения човек ползата не настъпва мигновено, както например ако опечеш хляб и го споделиш с хората около себе си. Но чрез натрупването на нови данни и усъвършенстване на технологиите съм убедена, че съвсем скоро това откритие ще намери своето масово приложение.

Не много известен факт е, че например софтуер, който е използван преди около 20 години, за да коригира „късогледството“ на телескопа „Хъбъл“, днес се използва за ранна диагностика на рак на гърдата.

Като за начало ще бъдат изобретени нови уреди, които ще ни помогнат да изследваме места от нашата Вселена, които досега не сме имали възможност с наличната ни техника.

Има ли българско участие в това постижение?
В момента нямаме информация за колега, който да е участвал в екипа от учени, отговорни за откритието на гравитационните вълни, но тъй като този екип е огромен и за откритието бяха нужни години, е твърде вероятно да има и българска следа. 

Повече информация за събитието във Фейсбук или на страницата на Читалище.то.
Ще се радваме да заявите присъствието си през Evenbrite, за да можем да Ви изпращаме по-лесно информация за бъдещи интересни събития.


Няма коментари:

Публикуване на коментар