Николай Николов е съосновател на Banitza и продуцент в AJ+. На 13 април (сряда) от 19:00 часа в Читалище.то на третото от поредицата събития, посветени на медийната грамотност, той заедно с Мила Кръстева ще говорят за подходите, които трябва да търсим и избираме, за да ангажираме и информираме "поколение Z" чрез онлайн съдържание. Зададохме му няколко въпроса преди дискусията.
Какво
се промени в медийната среда след масовото навлизане на Интернет?
Доскоро телевизията беше основното средство, чрез което публиката се
запознаваше с най-важното в света. С появата на Интернет и неограничената
свобода на изразяване започнаха да се възпроизвеждат различни гледни точки и прочити на събитията. Същевременно стана трудно да се контролират
както източниците, така и качеството на информация. Връзката между новината и потребителя стана директна.
Изчезна дистанцията за сметка на непосредствения контакт и възможността да се
припознаеш в историята не само като неин потребител, но и като съ-участник.
Днес телевизията е изместена не просто от Интернет, а от социалните
мрежи и то предимно Facebook. Информацията се приема като съвкупност от
най-различни източници и канали. Тоест, съществува едно бездънно дигитално море
от информация и е много интересно и важно как един човек достига и
взаимодейства с нея. Именно тук концепцията за viral
съдържание има важно място като модел, който успешно ангажира огромна част
от глобалното ("милениум") поколение, независимо от пол, раса и
политически възгледи.
Пример в тази насока е отразяването и интереса към терористичните атаки в Париж и Бейрут миналата
година, както и Брюксел и Истанбул тази година. Един от най-важните и значими
дискурси, които тогава се развиха онлайн, е относно разликата в отразяването между Бейрут и Париж, между Истанбул и Брюксел. Често се говореше за
пристрастие на онлайн медиите, които игнорират определени събития. Като журналист, който предимно се занимава с преглед на онлайн
медийни трендове, забелязах, че проблемът не е толкова “игнор” или селективност от
страна на медиите, колкото от страна на потребителите. Причината, че много от нас не
разбраха за Лахор в Пакистан, е, че съдържанието, с което взаимодействаме във
Facebook, е от друг тип. Затова даден тип съдържание – статии, видео,
статуси, се филтрират според тези интереси.
Изтокът като жертва на тероризъм се
игнорира, защото просто не е интересен разговор онлайн, за съжаление. Въз основа
на това, разбира се, може да се говори колко голяма роля има публиката. Всяка
една успешна онлайн медия се занимава изцяло с проследяването на най-популярните
теми за разговор онлайн, според които се адаптира и филтрира допълнително
съдържание.
Ако говорим за най-важното онлайн съдържание - видеото - тези дни примерно беше обявено, че Mashable, една от водещите онлайн
медии, известна със своето viral съдържание, освобождава огромна част от
новинарския си отдел. Вместо статии, новият фокус ще бъдат кратки видеа. Вместо
новини – опит да се ангажират по-млади хора с топ тенденции и онлайн
културата. За този проект ще бъдат инвестирани около 15 милиона долара във видео отдела на
Mashable.
Според статия на Economist до 2020-та година 80% от
хората ще притежават смарт телефони, а близо 70% от трафика във Facebook ще минава през видео съдържание. Това, разбира се, не е случайно развитие. През 2015 г. видео
трафикът във Facebook достигна 4 млрд. гледания на ден, с което убедително
измести утвърдения претендент в лицето на YouTube. Това развитие се отрази до
голяма степен и на личните ми навици – ако преди няколко години Facebook ми
напомняше предимно за сватбите и новородените деца на приятелите ми, то сега
той е едно от основните средства, чрез които намирам информация и следя какво
се случва в света. Тенденцията занапред е тази информация да се поднася все
повече под формата на видеа и 'visual storytelling'.
Когато започнахме нашия проект Баница, бяхме съсредоточени да създаваме съдържание предимно за нашия сайт – обстойни авторски текстове и анализи по политически и обществени теми. Първоначално те се четяха, но в един момент интеракцията с публиката започна да намалява. Тези текстове достигаха до все по-малко хора и беше все по-трудно да ангажираме публиката ни чрез писмено съдържание. Това отразява подобни проблеми и на много по-големи медии както в България, така и по света. Приоритет има видеото – във Facebook, също и в Twitter. Споделя се повече и платформите се усъвършенстват в начините, по които да подпомагат този процес.
Какво
търси поколението Z в медиите?
Под "поколението Z" разбирам хората, родени след 1990
г. Това за мен е странно наименование и не се асоциирам с него. Предпочитам
израза "поколението милениум" – терминът, който се използва в Щатите, за да
опише не толкова възрастова група, колкото дигитално свързаното и глобално
ориентирано поколение.
Нещото, което различава това поколение от други, е
притежанието на смартфон. До четири години почти всички ще имат достъп до интернет
на своя телефон. Това значи, че ще можем да комуникираме с всеки един човек в
реално време.
Разговорът за все по-голямата ни зависимост от
технологиите и в частност телефоните, е многоспектърен и дълъг, но по-важно в
случая е да се оцени ролята, която изиграва тази технология във
взаимодействието ни със света. Телефонът наистина променя начина, по който се
конструират социалните отношения, но той е и отворен прозорец към един нов тип
мигновена комуникация – към другия, към достъпа до информация. Бързо, в
движение, ясно и кратко.
Телефонът може да бъде филтър, който пресява
непрестанния поток от информация много по-добре от компютъра. Чрез специални
приложения, например, всеки може да избере специфичното съдържание, от което се
нуждае, и начините, по които да взаимодейства с него.
Това важи и в български контекст. Аз съм читател на
медии като Дневник, Mediapool, Капитал, Култура, защото ги смятам за автентични
и мога да им се доверя. Но това е решение, което взимам изцяло съзнателно, като
задължение. Ако искам да стигна до тях, отварям техните сайтове. Много рядко намирам
съдържанието им в социалните медии, поднесено достатъчно ангажирано, за да ме
накара да спра и да го отворя случайно.
Разкажи
ни повече за "Баница".
"Баница" е опит за дигитална медия в български контекст.
Заедно с главния редактор на сайта, Рая Раева, нашия фотограф Николай Николов и
илюстраторката Анелия Баренска, се стараем да създаваме ангажиращо съдържание
за поколението "милениум" в България. Да представяме важни теми по интересен
начин, най-вече от гледна точка на визуалното. Да представяме различни или
заглушени гледни точки. Но най-вече се опитваме да експериментираме с начините,
по които успешно можем да използваме различните социални медии, за да достигнем
до различна и разнообразна аудитория. Затова експериментираме с видеа,
специално създадени за Facebook, Twitter и вече Instagram. Надяваме се да
имаме възможност да пробваме и Snapchat скоро.
Във
време, в което всеки човек е медия, за какво трябва да внимаваме в интернет?
Това е интересен въпрос, особено от гледна точка на
вече известни медийни личности, като Емил Конрад, например. Те са част от
феномен, който се развива изключително бързо по света.
Онлайн правилата са различни, но това не значи, че не
съществуват. На пръв поглед изглежда, че достоверността и автентичността не са
важни. Колко му е да изтрием една неуспешна статия, пост, туит или снимка? На
фона на голямата картина, която е наистина мащабна и дори необозрима, не
изглежда да променяме много. Само че не е точно така, защото сега, повече отвсякога, всяка една медия се бори с много други за доверието на всеки един
читател или зрител. Потребителят винаги избира от няколко различни източника на
информация и тези, които не са на необходимото ниво, бързо отпадат. Читателят, респективно зрителят, не бива да бъде подценяван – той е достатъчно критичен и
внимателен, за да подбира най-качественото съдържание.
Когато почти всеки има достъп до Интернет и това много често е първият източник на извънредни новини, и когато главната цел на голяма част от интернет пространството (медии и отделни личности) е да
взаимодействат помежду си, то точно тогава защитата на истината е
най-важно. Иска се търпение, отдаденост към детайлите и професионализъм.
Разбира се, по-големите медии имат достъп до различни канали, чрез които да се
потвърдят дадени кадри или информация. За нас в "Баница" например, целта не е извънредното,
защото нямаме капацитет за това. За нас целта е да се доразкаже история – тази, която по една или друга причина остава
заглушена. Да се даде цвят и нюанс на предимно черно-белия и полюсен начин на
водене на разговор.
Авторите на книгата обърнаха внимание на факта, че рокът от самото си появяване е израз на бунт срещу ценностите на предишното поколение и винаги е бил посрещан на нож и от двете страни на Желязната завеса.
На финала на срещата издателката Доротея Монова определи „Цветя от края на 80- те“ като „608 страници свобода, които притежават изключително положителна ударна сила“.
Специални гости на срещата бяха известни рок-музиканти от близкото минало, сред които Владимир Попчев – Унгареца („Контрол“), Николай Томов („Дисонанс“), както и Румен Бончев, собственик на Рива Саунд.
„Цветя от края на 80–те“ е посветена на най-силните години на българския рок. В нея са събрани 249 култови текста на хитовите парчета на български рок-банди плюс над 270 професионални фотографии и много информация за създаването и развитието на групите, участието им в различни фестивали и емблематични концерти.
Разгледайте и галерия от събитието.