Доника Ризова: Качествeната журналистика задава въпросите, които вълнуват хората

Остават броени дни до срещата ни в Русе на тема  "Медиите и твоят живот. Регионалните медии между качествената журналистика и сензациите". Дискусията ще засегне важните аспекти на медийното пространство у нас и качеството на информацията, която получаваме. Не я пропускайте, намислете своите въпроси още сега!

Днес ще ви представим Доника Ризова - вторият експерт, който ще говори на събитието на 25 април в дома на приятелите ни от Културен център BH, Русе.

Доника Ризова e експерт „Връзки с обществеността“ на медийна група Bulgaria ON AIR и автор и водещ на предаването „Медиите ON AIR“. Започва кариерата си като репортер, а по-късно e и главен редактор в „Българското национално Дарик радио“.  

Тя активно се ангажира с образователни и социални кампании на Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria и медийна група Инвестор, тъй като вярва, че важна мисия на медиите е не само да информират и забавляват, но и да образоват и показват добрия пример.

Доника Ризова е носител на наградата "Златното перо" на СБЖ за 2011-2012 година в раздел "Електронни медии - телевизия". През 2014 година е сред номинираните журналисти за наградата "Заедно" на Фондация "Работилница за граждански инициативи", а година по-късно предаването бе отличено с плакет "Про култура", за подпомагане на достъпа на младите хора до културни събития и теми.

Вашето определение за качествена журналистика? Има ли я в България?
Разбира се, че я има. Качествeната журналистика задава въпросите, които вълнуват хората, а не тези, които са договорени с пиарите. Журналистиката не бива да бъде претенциозна, да бъде неразбираема в желанието си да се представи „на високо ниво“. Тя трябва да бъде в полза на информираността на хората, но и задължително да им показва всички гледни точки, да дава „добавена стойност“ на новината с прогноза или анализ на тенденции. Цялата картинка, даже рисувана понякога от наивист.

На какво се дължи състоянието на медийната среда в България?
България е на 113-то място по свобода на словото сред 180 държави, участвали в проучването на световния „Индекс на свободата на пресата за 2016 г.“ на „Репортери без граници“. Лидер е Финландия за шеста поредна година. Надявам се, отговорих на този въпрос.

Какви са разликите между медиите на национално и регионално ниво?
Медиите на национално ниво често смятат, че София е България. Регионалните медии знаят, че това съвсем не е вярно.

Пред какви предизвикателства е изправена регионалната журналистика в България?Пред липсата на подготвени кадри. Младите колеги предпочитат столицата или да станат кореспонденти на национални медии. Или да работят като кореспонденти и да съвместяват работа в регионална медия, което често е натоварващо. Според мен като бивш главен редактор на Дарик радио Враца, основното предизвикателство са свитите рекламни пазари и „конкуренцията“ между кметовете за достъп в новините само по „подходящ повод“.

Защо жълтите медии получават повече внимание от тези, които се опитват да правят качествена журналистика?
Защото никога няма да престанем да бъдем любопитни повече от границата на добрия вкус. За жалост, кой с кого спи, с кого се кара, от кого краде ще ни интересува и утре. И жълтата журналистика ще я има – дали само онлайн, където няма все още правна рамка, или на съседната маса, където местната клюкарка преразказва чутото... все едно. Разликата е в мащаба. И в щетите.

Достатъчно взискателни ли са потребителите на медии и от кого зависи промяната на средата към по-добро?
От всеки човек зависи. Имаме дистанционно в ръка, имаме левчето си за вестник, достъп до форумите в интернет. С тях гласуваме.

Какво може да се направи, за да се подобри медийната грамотност в обществото ни?Реалити за журналисти? Защо не.

За повече информация следете фейсбук страницата на събитието и Читалище.то.

Деян Илиев от Arena Media се включва в дискусията "Медиите и твоят живот"

Поредното събитие от серията на Читалище.то, посветено на медийната грамотност ще се състои на 25 април в Русе, благодарение на партньорите ни от Културен център BH. Дискусията за качествената журналистика и медийната среда в България преминава на регионално ниво, а основната тема ще бъде "Медиите и твоят живот. Регионалните медии между качествената журналистика и сензациите".

В дискусията ще се включат експертите Доника Ризова (телевизия "Bulgaria On Air"), Александър Кръстев ("Читалище.то", "Аз чета") и Диян Илиев ("Арена Медия"). Дни преди самото събитие им зададохме няколко въпроса, с които да ви въведем в темата. Започваме с Деян Илиев. 

Диян Илиев се занимава с медии от 1998 година насам. Първо работи в радио „Темпо“ като водещ и новинар, по-късно преминава през местните ТВ „Региана“, ТВН и БНТ2. В Арена Медиа е от 2002 година. Няма да сбъркаме, ако кажем, че той е сред експертите, които са най-добре запознати с особеностите на регионалната журналистика в страната ни.

Твоето определение за качествена журналистика? Има ли я в България?
Да си честен и откровен със своите читатели, слушатели, зрители. Има я, но все по-рядко се среща.

На какво се дължи състоянието на медийната среда в България?
Дълбокото проникване на бизнес и корпоративни интереси в медиите изкривява реалността.

Какви са разликите между медиите на национално и регионално ниво?
Основните разлики са в това, което търсят журналистите като теми и начините за тяхното представяне.

Пред какви предизвикателства е изправена регионалната журналистика в България?
Да е конкурентноспособна на националните медии и откъсването й от волята на местни властимащи и бизнес.

Защо жълтите медии получават повече внимание от тези, които се опитват да правят качествена журналистика?
Изкривен дневен ред на обществото.

Достатъчно взискателни ли са потребителите на медии и от кого зависи промяната на средата към по-добро?
Нищо не може да бъде направено, ако няма разбиране и от другата страна. Качеството обаче е скъпо.

Какво може да се направи, за да се подобри медийната грамотност в обществото ни?
Да се пише, говори, снима, представя по нормален, човешки начин.

Мила Кръстева: Поколението Z търси автентичност, визуално съдържание и кауза

Ден преди събитието от серията на Читалище.то, посветена на медийната грамотност - "Нови технологии, нови медии, нови потребители", разговаряме по темата с Мила Кръстева, специалист по дигитален маркетинг и PR в United Partners. Идеята за това събитие започна именно от неин въпрос на предходното ни събитие за това какво правят българските медии по отношение на стратегии и съдържание за ангажиране на глобалното дигитално поколение.

Какво е различното и интересното в ролята на PR специалиста в изработването на съдържание в дигиталните медии?
Наскоро чух един виц, който долу-горе беше следният: “Мама си носи пин кода в портмонето. Баща ми си носи тефтерче с телефонни номера и набира от там. Баба ми си свети с фенерче, за да си види часовника. И вие искате да ми кажете, че тяхното поколение първо е летяло в космоса?”.

Тази история показва огромната разлика между "Поколението Z" и по-възрастните. Това е първото поколение, което прекарва повече време пред телефона, отколкото пред телевизора и компютъра. Първото поколение, което се отдръпва от традиционните социални мрежи като Facebook и предпочита от една страна по-визуалните Youtube и Instagram, а от друга уединението на приложения като Snapchat. Това е поколение, което не познава свят без екрани и връзка с интернет. В резултат на това трудно задържа вниманието си дълго време над едно и също нещо. Нашата най-голяма битка като професионалисти по комуникация и маркетинг в последните години е за вниманието на потребителите. Осем секунди толкова най-много можем да накараме един представител на "Поколението Z" да ни отдели от вниманието си, преди да се фокусира върху нещо друго.

В същото време за него лоялността към една или друга марка не е важна. Te по-скоро ще сменят и ще пробват различни неща постоянно в търсене на най-доброто качество. Това се отнася както за потребителските стоки, така и за медиите. Днешните тийнейджъри не искат да разговарят с безлични брандове, а с реални хора.

Какво търси като съдържание "Поколение Z"?
Едно от основните неща, което отличава днешните тийнейджъри, е, че те са технологично грамотни. Това до голяма степен определя и как те ползват медийно съдържание. За разлика от своите бащи, майки и баби, вероятността да отворят статии със заглавия, започващи с “шок”, “ужас”, “бомба”, а още по-малко да им повярват и да ги споделят, е малка.

Създаването на съдържание заема друга голяма част от времето на "Поколение Z". Те пускат лайв стрийминг. Снимат фото и видео и ги редактират умело. Нещо повече, над половината от тях отделят голяма част от свободното си време да усъвършенстват умения като графичен дизайн, видео, разработка на приложения. Повечето тийнейджъри са полу-професионалисти в производството на съдържанието и затова много по-лесно разпознават неискреността или манипулацията под една или друга форма.

Основните неща, за които трябва да се внимава при ангажирането им:

• Автентичност - Поколение Z създава съдържание постоянно и затова разпознава лесно неавтентичното, неоригиналното и неискреното съдържание;
• Разчитаме на личното влияние - например, що се отнася до лидерите на мнение относно красота и грим, тийнейджърите са много по-склонни да се доверят на съвет от своя любима видео блогърка, която се гримира пред камера, отколкото на традиционно женско списание;
• Визуално - мозъците на хората се променят физиологично, образуват нови връзки, които им помагат да обработват сложни визуални материали, което пък от друга страна създава затруднения при обработката на дълги текстове. 

С какво са уникални "Поколението Z" и защо е важно да променяме подходите в медиите?
Традиционните медии и традиционните норми за популярност (някой е звезда, защото медиите го определят като такъв) отблъсква "Поколението Z". За тях е важна автентичността и затова ги привличат видеоблогърите - те са истинските сензации.

Не можем обаче да твърдим, че всеки 20-годишен човек се интересува само от най-близкото
си обкръжение, напротив. Много от днешните тийнейджъри се интересуват от глобалните проблеми и социалните несправедливости - глобалното затопляне, социалното неравенство, цената на образованието и др.

Нещо повече - много от тях мислят глобално, а не в рамките на една или друга държава -  много по-вероятно е да ги уловим да гледат в YouTube скечове, посветени на американските избори за президент, отколкото да се развълнуват от изтърканата реторика на местните политици.

С какво и как твоята работа развива новата роля на PR-а?
Работата на PR специалиста винаги е била свързана с разпознаването и разказването на истории за бизнеса, марките, потребителите. В United Partners вярваме, че тази роля ще бъде от все по-голямо значение за компаниите и организациите. Съвременният PR специалист трябва да умее да открива и ангажира новите лидери на мнение. Трябва да разбира и нуждите на младите хора за това как взаимодействат със света продуктите, които купуват, работодателите, които избират. Всъщност, отношението към работното място е едно от основните предизвикателства, с които нашите клиенти се сблъскват. "Поколението Z", за разлика от своите родители, не търси просто сигурност и финансова независимост - младите хора разбират работата като място, където да усещат, че имат истински принос, че променят света, че всеки ден могат да правят нещо ново и по-добро.

Николай Николов от "Баница": Интернет и социалните мрежи правят всеки един от нас участник в събитията

Николай Николов е съосновател на Banitza и продуцент в AJ+.  На 13 април (сряда) от 19:00 часа в Читалище.то на третото от поредицата събития, посветени на медийната грамотност, той заедно с Мила Кръстева ще говорят за подходите, които трябва да търсим и избираме, за да ангажираме и информираме "поколение Z" чрез онлайн съдържание. Зададохме му няколко въпроса преди дискусията.

Какво се промени в медийната среда след масовото навлизане на Интернет?

Доскоро телевизията беше основното средство, чрез което публиката се запознаваше с най-важното в света. С появата на Интернет и неограничената свобода на изразяване започнаха да се възпроизвеждат различни гледни точки и прочити на събитията. Същевременно стана трудно да се контролират както източниците, така и качеството на информация. Връзката между новината и потребителя стана директна. Изчезна дистанцията за сметка на непосредствения контакт и възможността да се припознаеш в историята не само като неин потребител, но и като съ-участник.

Днес телевизията е изместена не просто от Интернет, а от социалните мрежи и то предимно Facebook. Информацията се приема като съвкупност от най-различни източници и канали. Тоест, съществува едно бездънно дигитално море от информация и е много интересно и важно как един човек достига и взаимодейства с нея. Именно тук концепцията за viral съдържание има важно място като модел, който успешно ангажира огромна част от глобалното ("милениум") поколение, независимо от пол, раса и политически възгледи.

Пример в тази насока е отразяването и интереса към терористичните атаки в Париж и Бейрут миналата година, както и Брюксел и Истанбул тази година. Един от най-важните и значими дискурси, които тогава се развиха онлайн, е относно разликата в отразяването между Бейрут и Париж, между Истанбул и Брюксел. Често се говореше за пристрастие на онлайн медиите, които игнорират определени събития. Като журналист, който предимно се занимава с преглед на онлайн медийни трендове, забелязах, че проблемът не е толкова “игнор” или селективност от страна на медиите, колкото от страна на потребителите. Причината, че много от нас не разбраха за Лахор в Пакистан, е, че съдържанието, с което взаимодействаме във Facebook, е от друг тип. Затова даден тип съдържание – статии, видео, статуси, се филтрират според тези интереси. 
Изтокът като жертва на тероризъм се игнорира, защото просто не е интересен разговор онлайн, за съжаление. Въз основа на това, разбира се, може да се говори колко голяма роля има публиката. Всяка една успешна онлайн медия се занимава изцяло с проследяването на най-популярните теми за разговор онлайн, според които се адаптира и филтрира допълнително съдържание.

Ако говорим за най-важното онлайн съдържание - видеото - тези дни примерно беше обявено, че Mashable, една от водещите онлайн медии, известна със своето viral съдържание, освобождава огромна част от новинарския си отдел. Вместо статии, новият фокус ще бъдат кратки видеа. Вместо новини – опит да се ангажират по-млади хора с топ тенденции и онлайн културата. За този проект ще бъдат инвестирани около 15 милиона долара във видео отдела на Mashable.

Според статия на Economist до 2020-та година 80% от хората ще притежават смарт телефони, а близо 70% от трафика във Facebook ще минава през видео съдържание. Това, разбира се, не е случайно развитие. През 2015 г. видео трафикът във Facebook достигна 4 млрд. гледания на ден, с което убедително измести утвърдения претендент в лицето на YouTube. Това развитие се отрази до голяма степен и на личните ми навици – ако преди няколко години Facebook ми напомняше предимно за сватбите и новородените деца на приятелите ми, то сега той е едно от основните средства, чрез които намирам информация и следя какво се случва в света. Тенденцията занапред е тази информация да се поднася все повече под формата на видеа и 'visual storytelling'.

Когато започнахме нашия проект Баница, бяхме съсредоточени да създаваме съдържание предимно за нашия сайт – обстойни авторски текстове и анализи по политически и обществени теми. Първоначално те се четяха, но в един момент интеракцията с публиката започна да намалява. Тези текстове достигаха до все по-малко хора и беше все по-трудно да ангажираме публиката ни чрез писмено съдържание. Това отразява подобни проблеми и на много по-големи медии както в България, така и по света. Приоритет има видеото – във Facebook, също и в Twitter. Споделя се повече и платформите се усъвършенстват в начините, по които да подпомагат този процес.

Какво търси поколението Z в медиите?

Под "поколението Z" разбирам хората, родени след 1990 г. Това за мен е странно наименование и не се асоциирам с него. Предпочитам израза "поколението милениум" – терминът, който се използва в Щатите, за да опише не толкова възрастова група, колкото дигитално свързаното и глобално ориентирано поколение.

Нещото, което различава това поколение от други, е притежанието на смартфон. До четири години почти всички ще имат достъп до интернет на своя телефон. Това значи, че ще можем да комуникираме с всеки един човек в реално време.

Разговорът за все по-голямата ни зависимост от технологиите и в частност телефоните, е многоспектърен и дълъг, но по-важно в случая е да се оцени ролята, която изиграва тази технология във взаимодействието ни със света. Телефонът наистина променя начина, по който се конструират социалните отношения, но той е и отворен прозорец към един нов тип мигновена комуникация – към другия, към достъпа до информация. Бързо, в движение, ясно и кратко.

Телефонът може да бъде филтър, който пресява непрестанния поток от информация много по-добре от компютъра. Чрез специални приложения, например, всеки може да избере специфичното съдържание, от което се нуждае, и начините, по които да взаимодейства с него.

Това важи и в български контекст. Аз съм читател на медии като Дневник, Mediapool, Капитал, Култура, защото ги смятам за автентични и мога да им се доверя. Но това е решение, което взимам изцяло съзнателно, като задължение. Ако искам да стигна до тях, отварям техните сайтове. Много рядко намирам съдържанието им в социалните медии, поднесено достатъчно ангажирано, за да ме накара да спра и да го отворя случайно.

Разкажи ни повече за "Баница".

"Баница" е опит за дигитална медия в български контекст. Заедно с главния редактор на сайта, Рая Раева, нашия фотограф Николай Николов и илюстраторката Анелия Баренска, се стараем да създаваме ангажиращо съдържание за поколението "милениум" в България. Да представяме важни теми по интересен начин, най-вече от гледна точка на визуалното. Да представяме различни или заглушени гледни точки. Но най-вече се опитваме да експериментираме с начините, по които успешно можем да използваме различните социални медии, за да достигнем до различна и разнообразна аудитория. Затова експериментираме с видеа, специално създадени за Facebook, Twitter и вече Instagram. Надяваме се да имаме възможност да пробваме и Snapchat скоро.

Във време, в което всеки човек е медия, за какво трябва да внимаваме в интернет?

Това е интересен въпрос, особено от гледна точка на вече известни медийни личности, като Емил Конрад, например. Те са част от феномен, който се развива изключително бързо по света. 

Онлайн правилата са различни, но това не значи, че не съществуват. На пръв поглед изглежда, че достоверността и автентичността не са важни. Колко му е да изтрием една неуспешна статия, пост, туит или снимка? На фона на голямата картина, която е наистина мащабна и дори необозрима, не изглежда да променяме много. Само че не е точно така, защото сега, повече отвсякога, всяка една медия се бори с много други за доверието на всеки един читател или зрител. Потребителят винаги избира от няколко различни източника на информация и тези, които не са на необходимото ниво, бързо отпадат. Читателят, респективно зрителят, не бива да бъде подценяван – той е достатъчно критичен и внимателен, за да подбира най-качественото съдържание.

Когато почти всеки има достъп до Интернет и това много често е първият източник на извънредни новини, и когато главната цел на голяма част от интернет пространството (медии и отделни личности) е да взаимодействат помежду си, то точно тогава защитата на истината е най-важно. Иска се търпение, отдаденост към детайлите и професионализъм. 

Разбира се, по-големите медии имат достъп до различни канали, чрез които да се потвърдят дадени кадри или информация. За нас в "Баница" например, целта не е извънредното, защото нямаме капацитет за това. За нас целта е да се доразкаже история –  тази, която по една или друга причина остава заглушена. Да се даде цвят и нюанс на предимно черно-белия и полюсен начин на водене на разговор.

Експерти: Качеството на медиите зависи от средата и гражданския натиск

Във второто от поредицата събития, посветени на медийната грамотност, разширихме обхвата на дискусията, за да се опитаме да дефинираме основните изисквания, които определят качествената журналистика и как се осъществява тя в нашата медийна среда.

На гости ни бяха трима от най-добре познаващите медиите в България експерти: преподавателят по медийно право проф. Нели Огнянова, преподавателят по международна журналистика доц. д-р Мария Нейкова и журналистът от в. Капитал Весислава Антонова. В ролята на модератор на дискусията влезе Александър Кръстев – член на Настоятелството на НЧ „Читалище.то“ и създател на най-големия български сайт за книги и четене "Аз чета".

С встъпителните си изказвания участниците очертаха широката рамка на темата и основните критерии за качествени медии и защо е важно да внимаме откъде се информираме. Проф. Нели Огнянова посочи трите най-важни според нея въпроса относно стандарта за журналистика: 

„Когато говорим за качество, трябва да си зададем следните въпроси: Защо тази медия или журналист пишат и дали се водят от основната мисия на медиите да информират обществото? Работят ли медиите за отстояване на демократични ценности и етични стандарти и застават ли медиите на страната на гражданите в диалога с властта?” 

Участниците в дискусията откроиха основните проблеми, с които се сблъскват съвременните медии, не само в България, но и в международен мащаб: на първо място икономическата криза, която налага търсене на нови бизнес модели, и масовото навлизане на интернет и социалните мрежи в живота на хората, което представлява голямо предизвикателство за традиционните медии не само в България. 

„Качествена журналистика е тази, която спазва Етичния професионален кодекс и се придържа към европейските демократични стандарти“ – така накратко я определи проф. Нели Огнянова. Оттук-нататък потърсихме доколко българската журналистика отговаря на тези изисквания и какви пречки съществуват за функционирането на една чиста медийна среда.

„Специфичното за българската медийна среда обаче е свиването на качествената журналистика за сметка на появяването на нови, финансирани от съмнителни източници”, сподели Весислава Антонова.

Беше отделено специално внимание на вредата от силното монополизиране на медийния бизнес у нас. Концентрацията на медии, агенции за разпространение и рекламни агенции в ръцете на няколко души ограничава свободната конкуренция и създава силни политически зависимости.

В състоянието на „превзета държава“, в която институциите не функционират нормално, медиите не са изключение от общия политически пейзаж. Те се влияят от обществената и политическа среда. „Промяната, която искаме в медиите, е част от голямата промяна в обществото“, смята доц. д-р Мария Нейкова. 

Весислава Антонова представи малко по-различни гледна точка, в която акцентът пада върху личния избор. „Аз не вярвам в колективната промяна“, каза тя, като добави, че за нея „най-важното е личният морал на всеки журналист и отговорността към професията. Хората правят журналистиката.“ Журналистката подчерта и важността на доверието като стимул за практикуване на професията. 

Има силна необходимост от въвеждане на медийно образование в училищата, категорични бяха участниците в дискусияат. Мария Нейкова обаче направи уговорката, че медийната грамотност трябва да е поставена в контекста на по-широка гражданска грамотност.

„Не може да обясняваме на учениците за демократични медии, когато те не са наясно какво е демокрация и как може да се подмени в различните страни”, уточни доц. Нейкова.

Проф. Огнянова припомни, че „не трябва да се надценява ролята на законодателството, защото нашите закони в друга среда биха дали друг резултат”.

Темата за медийната грамотност и качеството на журналистиката е важна не само за състоянието на медиите в страната, а за тяхната роля за обществена промяна. Участниците в дискусията се обединиха върху тезата, че макар медийната среда да е отражение на проблемите в държавата, без активни и качествени медии и граждански натиск, промяната би било по-трудно осъществима.

Именно затова Читалище.то си поставя за цел да продължи серията дискусии да участва активно в дебата за медийната грамотност и да допринесе за промяна, както на медийната, така и на обществената среда в страната.

За повече информация за нашите дейности и цели, свържете се с нас на: mail@chitalishte.to и следвайте фейсбук страницата на Читалище.то.

"Журналистика и качество" - второ събитие от серията за медийна грамотност

Дискусията „Журналистика и качество“, част от серията събития, посветени на медийната грамотност, е тази вечер, на 29 февруари, в ERATO Еvent Center от 19:00 часа. Ще говорим за това що е то качествена журналистика и защо е важно да подбираме медиите, които ползваме.

 

В дискусията ще се включат трима от най-добре познаващите медиите в България експерти:

Проф. дпн Нели Огнянова е един от основателите и първият ръководител на катедра „Европеистика“ в Софийския университет и е най-популярният експерт по Медийно право у нас. Тя участва във въвеждането на правото на ЕС в областта на медиите и електронните съобщения, ръководител е на работни групи за създаването на уредбата на радиото и телевизията, киното и др.

Доц. д-р Мария Нейкова е преподавател в Софийския университет по дисциплините „Теории за международните отношения“, „Световната политика в медиите“, „Балканите и съвременни международни отношения“. Тя ще ни представи международния поглед по темата, за да си дадем една по-реална сметка за това къде се намираме спрямо чуждите медии.

Весислава Антонова работи в „Капитал“ от 2004 година. Наясно е с медийния пазар в България и живо се интересува от медиите. Приема журналистиката като кауза и възможност за постоянно развитие.

Не пропускайте дискусията по тази важна тема, за да  сме  наясно с това кой, как и защо ни информира.

Повече информация може да намерите на нашата фейсбук страница: Читалище.то

Пишете ни на: mail@chitalishte.to

Присъединете се към нашия мейлинг лист 

Вече знаем как да водим борба с троловете

Какво е трол? Палав горски дух от митологията? Не и когато става дума за тролове в интернет...

Ако сте ставали жертва на тролене или дори не сте си давали сметка, че има нещо гнило, лекцията на Константин Павлов-Комитата в Читалище.то във вторник имаше за цел точно това - да насочи вниманието към замърсяването на интернет пространството, за да си дадем ясна сметка за две неща: 1) какво правим ние сред безкрайния поток на информация и 2) какво правят спрямо нас.

„Тролология: обезпаразитяване на интернет медиите“ беше едно от най-полезните и интересни събития, на които съм присъствала. И доказателство за това е големият брой хора, които дойдоха да чуят Комитата, да зададат въпросите си и да споделят своя опит. (Читалището.то се пукаше по шевовете и най-голямата дилема на вечерта беше дали лекцията да бъде изнесена отвън, пред Кафе.то)

Едва ли е нужно да казвам, че Комитата е колоритен оратор, който увлича слушателите си, но темата му никак не беше лека. Той изложи един изключително актуален, но силно подценяван проблем - стремглавото развитие на интернет троловете, говори за техники за справянето с тях и сподели своите прогнози и личен опит.

Сигурно всички сме чели неприятни, неграмотни, заядливи и откровено гнусни коментари в интернет медиите. Може би сме си мислели, че тези, които ги пишат, са невъзпитани, нещастни хора, които търсят внимание… но това е само част от истината.

Троленето е по-голям проблем отколкото се осъзнава от мнозинството, защото то измества вниманието от важните теми, замърсява онлайн средата и до голяма степен компрометира свободата на словото. Чувствителността по темата сякаш е изкуствено занижена, а лекцията на Комитата е път към насочване към големия проблем. Затова изключително се радвам, че бях част от началото на цикъла от лекции за Медийна грамотност, който Читалище.то организира.

И докато изчакваме интернет културата на българина да се повиши и правим първите стъпки към промяната, не забравяйте, че пътят ви в интернет е осеян с тролове. Когато срещнете “антисоциални, свадливи и слабоумни създания, които тормозят пътниците“, не им давайте храна!

Вижте и презентацията на Комитата от събитието:

Константин Павлов-Комитата: Само свободният човек може да бъде щастлив и реализиран

Константин Павлов-Комитата е докторант по социология в Софийския университет, изучава връзката между интернет и политика, активист за защита на цифрови права. От 18 години се занимава професионално с интернет технологии и е сред пионерите в родното онлайн пространство.

Комитата ще даде началото на серията лекции, посветени на Медийната грамотност. Не пропускайте да го чуете във вторник, 2 февруари, от 19 часа в Читалище.то, когато той ще говори за троловете в интернет. Зададохме му няколко въпроса, за да ви подготвим максимално добре за събитието.

1. Във време, в което всеки човек може да бъде медия, от какво трябва да се пазим?
Големите възможности вървят ръка за ръка с големи рискове. Да изброя три съществени риска, които често забравяме:

1. Написаното в интернет често остава по-дълго от написаното на хартия и затова трябва да внимаваме какво ще прочетат за нас след 5-10-20 години. То си стои онлайн и е много лесно да бъде намерено; 
2. Когато общуваме чрез текст, губим такива важни елементи на комуникацията като интонация и език на тялото. Това може да доведе до грамадни недоразумения, на каквито съм бил свидетел и в каквито, за съжаление, съм участвал. Емотиконите компенсират донякъде, но не съвсем. Това е съвсем нов код на комуникация, който трябва да се учи и усвоява, нов тип грамотност; 
3. Трябва да внимаваме какво споделяме за себе си и за хората около себе си. Дори да сме взели решение за пълна откритост в интернет, а това е решение, което трябва много добре да се обмисли, пак не всичките ни тайни са само наши тайни, а също и тайни на приятели, роднини, деца. 

2. Можем ли да определим като „първобитен“ инстинкт чувството, че си длъжен да коментираш?

Да, макар че не съм сигурен дали това е правилният термин. Човекът е социално и политическо животно и иска да участва в живота на общността си. Така че коментарите произтичат от естественото състояние и стремежи на човека, въпрос на лична политика е дали те ще допринасят или ще разрушават общността, в която той участва.

3. Можеш ли да бъдеш интернет трол без да подозираш?
Можеш, разбира се. Трябва да си наясно какво е трол, а голяма част от троловете никога не са чели толкова задълбочено през живота си. Те просто искат да постигнат нещо, тук и сега.

4. А каква е разликата между спам и „тролене“?
И двете са сериозни нарушения на нетикета, на етиката в интернет. И двете са непоискана и деструктивна комуникация, в която получателят участва по неволя. Разликата е, че спамът пристига по електронната поща и обикновено иска да ти продаде нещо, а троленето обикновено идва чрез коментари и се опитва да разруши нормалната комуникация.

5. Блогърът Ноа Смит казва: „Троленето, стига да е направено както трябва, прави живота по-забавен.“ Можеш ли да се съгласиш? Има ли позитивно или полезно тролене?
Троленето е вид деструктивно поведение. Може би има варианти, в които може да се използва срещу някакво зло, или просто за да бъде смешно, тоест форма на изкуство. Но все пак - говорим за миниатюрни изключения, които не трябва да ни разсейват от правилото. 

6. Колко лесно е да бъде отклонено вниманието от важните обществено-политически въпроси и доколко активизирането на тролове е свързано с подобни процеси? 

Доскоро си мислех, че отклоняването е невъзможно. Но мащабите и сериозността, с които троленето се използва в т.нар „хибридна война“,  сериозно ме обезпокояват. Защото троленето първо е добре организирано, второ е масово, трето е част от цялостна стратегия за унищожаване на демократичния дебат и заразяване на общественото мнение с лъжи и манипулации и накрая, обикновено е съпътствано и с други нарушения на закона и на етиката. Трябва да се гледа сериозно на троленето и сериозно да му се противостои. Прости, лесни и евтини решения няма. 

7. Интернет прави ли ни по-толерантни към различното, или „преяждането“ с информация има обратно действие – на затваряне и враждебност? 

Дилемата дали удавеният в информация гражданин е същото като информиран гражданин, чието наличие е фундаментално важно за съществуването на демокрацията, в момента се обсъжда с особена интензивност в социалните науки. Аз вярвам че е въпрос на култура.
Както човек постепенно е натрупал култура да борави с огъня и с телефона, така и ще натрупа интернет култура, която да му помогне да използва рационално, пропорционално и за добро интернет технологиите. 

8. Какви отговорности предполага свободата на словото? 

Отговорностите на свободния човек. Свободният човек сам решава съдбата си и носи отговорност за себе си. В първия въпрос отговорих какви рискове го дебнат в интернет комуникациите. Само свободният човек може да бъде щастлив и реализиран. Но рецепти няма. Всяко поколение и всеки човек сам намира себе си. И това е най-хубавото и това, което на мен ми дава надежда, че всичко ще бъде наред, стига да не губим доброто, красотата и истината от поглед.

Още за лекцията "Тролология: обезпаразитяване на интернет медиите" можете да прочетете тук.

Как да се преборим с троловете в интернет?

Какво е интернет тролът - онлайн философ, с когото просто не можеш да спориш, злонамерен противник, който (не)съзнателно избягва логическите аргументи във всеки разговор или просто забавляващ се по интелигентен начин чудак?

Всички сме виждали тролове, но много трудно можем да дадем ясно определение. Съществува обаче една цяла "наука" за борба с троловете - тролология, за която ще ни разкаже блогърът Константин Павлов-Комитата. Един от пионерите в родното интернет пространство, Комитата може да говори с часове за онлайн медии, блогове и социални мрежи, но ние го поканихме да обясни могат да бъдат "обезпаразитени" от тролове интернет медиите.

Ще си говорим сериозно, наистина - темата е част от серията събития, които Читалище.то ще посвети на медийната грамотност и по-доброто познаване на медиите.

Очаквайте повече подробности за поредицата през следващите дни, а ние ще ви очакваме на 2 февруари от 19 ч. в кафе-клуба на Читалище.то на ул. Лавеле №11.

P.S. Ще се радваме да се регистрирате през Eventbrite, за да имаме Вашите контакти и да изпращаме по-ленсо информация за предстоящи интересни събития.

Благодарение на Eventbrite